Ресторантьори отново поставят въпроса за облагането на бакшишите и трябва ли

Ресторантьори още веднъж поставят въпроса за облагането на бакшишите и би трябвало ли да бъдат глобени, ако данъчна проверка установи по-голяма наличност в касата на заведението от регистрирания от касовия уред оборот.

От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) приканват за ясен правилник за бакшишите, защото поради тях постоянно се получавали несъответствия. " Национална агенция за приходите би трябвало да допусне до 10% толеранс в касата или да вземе мерки за узаконяване на бакшиша ", прикани пред БНР Станислав Стоянов, заместник-председател на БХРА. 

Разминаването сред касовите наличности и регистрираните продажби е строго наказвано от Национална агенция за приходите нарушаване. За неиздаване на касови бележки и укриване на обороти търговците биват освен глобявани, само че може краткотрайно - до 1 месец, обектите им да бъдат затворени като в допълнение наказване. Предни години по морските курорти данъчните подемаха шумни акции за дисциплиниране на търговците и затварянето на заведения за едномесечен период бе най-големия им призрачен сън.

Затварянето на бизнеси при първо открито нарушаване от НАП трябва да бъде прекъснато , настояват още от БХРА. Според тях до по-сериозни наказания би трябвало да се стига единствено при рецидив. От асоциацията са поскали среща със служебния министър на финансите Асен Василев и директора на Национална агенция за приходите Румен Спецов, с цел да обсъдят проблемите, които съгласно тях основава в този момент настоящото законодателство.

" Наредба Н-18 на Национална агенция за приходите предвижда при установяването на нарушаване в хотел, ресторант, магазин или различен търговски обект, той да бъде запечатан за период от 1 месец. Успоредно с това, от Национална агенция за приходите имат право да наложат и санкция. По този метод за едно и също нарушаване, търговците получават две разнообразни наказания ", разяснява Станислав Стоянов.

Според него не би трябвало също по този начин да се постанова наказване на притежателя или шефа на комерсиалния обект, когато виновност за неотчетена на касовия уред поръчка или продажба има човек от личния състав. " Проблемът е, че с касовите апарати не борави единствено един оператор - с тях работят сервитьори, админи и други. Защо се постанова наказване на физическото лице, което стопанисва обекта, в случай, че има работници-подизпълнители, които може по нехайство или зарадии техническа неточност да не отчетат на касовия уред? Например, в случай че в този миг на рецепцията има доста посетители, бърза се, те оставят сумата, след това не си потърсят нужните документи. Сервитьорът също не постоянно знае каква сума ще му даде клиента, може да няма в себе си ресто и да се върне да вземе от касата... ", разяснява Стоянов.

Въпросът с бакшишите ресторантьорският отрасъл е повдигал и преди. Преди две години от Българската асоциация на заведенията желаеха в касовия бон наложително черно на бяло да написа какъв е размерът на бакшиша . Така щели да се избегнат проблемите с Национална агенция за приходите, когато при инспекция се засекат повече пари в касата. От приходната организация тогава изрично се опълчиха на сходно решение и обясниха, че включването на бакшиша в касовия бон значи да се узаконят разликите в касовите наличия.

Едно от решенията е бакшишите да се държат на особено място отвън касата, показаха от Национална агенция за приходите. От приходната организация даже обясниха, че разискват дали тези спомагателни пари би трябвало да се заявяват като приход и да се таксуват.